-
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.
Мариан Желев © ВАРНАУТРЕ.БГ -
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.
-
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.
-
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.
-
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.
-
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.
-
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.
-
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.
-
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.
-
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.
-
Зимната приказка по крайбрежния път е достойна за дълго съзерцание. Но не прекалено дълго.
Студът е превърнал камъните и леда в едно цяло. Човек се чувства като в музей. Но това си е истинската природа. И ако днес го виждаме, утре може да го няма. Както и ние също.
Трудно се върви по хлъзгавите участъци. Има разхвърлени камъни – все едно морето си е играло с тях. Жива душа няма, дори птиците не се навъртат наоколо.




